Обучителните програми за лидерски умения

Обучителните програми за лидерски умения

Трима експерти в областта на изработването на обучителни програми и изследването на такива – Айше Йемисджил, Дана Борн и Хорас Линг – са направили обзорно проучване на програмите за лидерски умения и правят следните изводи в Harvard Business Review.

Всяка година се дават 60 млрд. долара за участието в лидерски програми. Въпросът до колко са  успешни и каква е възвращаемостта по отношение на развитието на лидерите и техните екипи, както и резултатите им не винаги са ясни.

Според тях много често тези, които правят такъв тип образователни програми цитират прекалено ентусиазирани данни относно резултатите на участниците, което вероятно удовлетворява работодателите, но реално не обхваща цялата картина.

Ако се зададат правилните условия тези програми са изключителен двигател на растежа и личностното развитие и биха имали положителен ефект както върху работодателите, така и върху служителите.

При подходящото замисляне и провеждане на обученията ще се подкрепи същинското личностно израстване, ще доведат до лично самоосъзнаване, търсене на по-висш смисъл и цел в личния живот и работата, ще редуцират значителна стреса, ще дадат пространство за реална трансформация и ще укрепят менталното здраве и общото състояние на духа.

Но в много случаи организациите не успяват да осъзнаят истинския потенциал на лидерското развитие. Всъщност една оценка установи, че само 10% от разходите за обучение на корпоративно лидерство осигуряват конкретни резултати.

И така тримата образователни експерти обуславят 7 стратегии, които да бъдат следвани при изготвянето на подобни програми.

  1. Фокус върху цялостното личностно развитиеТрябва да се цели не само промяна на резултатите, но и трансформация на личността и съзнанието.
  2. Да предоставят възможност за само-рефлексия и създаване на смисъл. В този контекст е и цитата на Дон Сайдман, който твърди, че ако натиснеш СТОП бутона на една машина тя просто спира, но ако натиснеш СТОП бутона на човешко същество, то тогава той започва да прави само-рефлексия и да преосмисля убежденията си и да мечтае за по-добър път.
  3. Програмите да са замислени като подкрепа на лидери, които живеят в хроничен стрес.При проучването си експертите установяват, че получавайки нов поглед, фокус, смисъл и посока, се повишава нивото на щастие и значително се понижава нивото на стрес.
  4. Не подценявайте кратките интензивни програми. Понякога програми от 2 или 4-дневен курс имат много по-голяма резултатност и участника получава повече за по-кратко време и по-малко пари.
  5. Да признават и адресират психологическите бариери при личностното израстване. Изследването твърди, че различните участници имат различни нива на готовност за растеж и някои се нуждаят от повече подкрепа отколкото други , за да се възползват от такива програми.
  6. Уверете се, че краткосрочният растеж води до устойчиво, дългосрочно въздействие. Организациите трябва да са разумни и да правят разлика между краткосрочен успех и истинско, устойчиво въздействие – и да гарантират, че усилията им за развитие ще са насочени към дългосрочното развитие на хората в организациите им.
  7. Прегърнете онлайн обучението. Докато дистанционната работа все повече се превръща в норма, то онлайн възможностите за развитие на лидерство са все приемливи. Тези програми обикновено са по-евтини и по-ефективни и улесняват преподавателите да достигнат до по-голяма аудитория. Проучването показва, че в много ситуации развитието може да се случи също толкова ефективно онлайн, колкото и лично.

Цялата статия може да прочетете тук.

А аз бих добавила, че можем да обърнем и в обратната посока и това да са критерии, които да търсим да покрием, когато искаме да се запишем на курс за повишаване на уменията въобще.

Последни постове