Когато говорим с един млад човек за бъдещата му професия, обикновено започваме с въпросите:
Какво ти е интересно? В какво си добър? Какво искаш да учиш?
Но има още един въпрос, който много по-рядко задаваме:
Къде искаш да живееш и какви възможности за професионална реализация всъщност предлага това място?
Данни, коментирани от икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика в интервю за БНР на 15 октомври, дават много добър повод за този разговор.
Според представените данни за 2025 г. в някои малки и обезлюдяващи се общини в България между 60% и 70% от заетостта се осигурява от публичния сектор.
Това означава, че за голяма част от работещите местната администрация, училищата, социалните услуги, здравните структури и други публични институции са сред малкото реални възможности за работа.
В големите градове картината е различна. Там частният сектор е значително по-силен, концентрацията на работодатели е по-голяма, а с нея обикновено расте и разнообразието от професии и възможности за кариерно развитие.
Географията също е част от кариерния избор
Често говорим за регионалните различия през доходите и безработицата. Но ефектът им върху кариерата е много по-дълбок.
Средата определя между колко работодатели можем да избираме, какви професии съществуват около нас, колко лесно можем да сменим работа, какви възможности имаме за развитие и какъв професионален свят виждат младите хора около себе си.
Представете си ученик, който израства в община, в която основните работодатели са училището, общината, местната болница или социалните услуги.
И друг ученик, който расте в София, Пловдив или Варна и ежедневно вижда около себе си технологични компании, производствени предприятия, стартъпи, международни работодатели, агенции, финансови компании и десетки различни професионални роли.
Тези двама млади хора не просто живеят на различни места.
Те растат с различна представа за това какво изобщо е възможно като професионален път.
И тук професионалното ориентиране става още по-важно
Като кариерен консултант смятам, че изборът на професия не може да бъде сведен единствено до тест за интереси или въпроса „Какво искаш да станеш?“.
Доброто професионално ориентиране трябва да срещне три различни перспективи:
Кой съм аз?
Какви са моите интереси, способности, ценности, личностни характеристики и мотивация?
Как се променя светът на труда?
Кои професии се развиват, как технологиите и AI променят работата, какви умения ще бъдат търсени и кои роли постепенно се трансформират?
Къде и как искам да живея?
Какви възможности предлага конкретният град или регион и готов ли съм да се преместя, да пътувам или да работя дистанционно, ако избраната от мен професия не предлага достатъчно възможности там, където живея?
Именно пресечната точка между тези три въпроса превръща професионалното ориентиране от избор на специалност в стратегия за бъдещето.
Дистанционната работа може да промени уравнението
Тук има и още един важен фактор – развитието на гъвкавите и дистанционните модели на работа.
Ако човек може да живее в малък град, но да работи за работодател от София, Берлин, Лондон или друга точка на света, географското ограничение върху кариерата значително намалява.
Но дистанционната работа не решава автоматично проблема.
Тя изисква подходящи умения, дигитална грамотност, владеене на езици, самостоятелност и най-вече професия, която позволява подобен модел на работа.
Затова подготовката за бъдещето трябва да започва много преди първото кандидатстване за работа.
Въпросът не е само „Какво да уча?“
За родителите и учениците изборът на университет често изглежда като голямото решение след завършването на училище.
Всъщност въпросът е по-голям:
Какъв живот искам да мога да изградя с професията, която избирам?
А това включва не само специалността, но и града, мобилността, възможните работодатели, доходите, начина на работа и перспективите за развитие.
Данните за огромния дял на публичната заетост в някои малки български общини ни напомнят точно това:
Кариерният избор никога не се случва във вакуум.
Той се случва в конкретна икономическа среда.
И ако искаме младите хора да правят информиран избор за бъдещето си, трябва да им помогнем да опознаят не само себе си, но и пазара на труда, в който един ден ще трябва да намерят своето място.