Photo Credit: Unsplash
Изборът на професионална посока не започва с университета или специалността. Той започва с опознаването на самия себе си.
Последната година в училище е изпълнена с емоции, очаквания и важни решения. Предстоят матури, абитуриентски бал, кандидатстване в университет и раздяла с познатата училищна среда. Сред всичко това зрелостниците трябва да намерят отговор на един въпрос, който често се оказва по-труден от всеки изпит:
„Какво искам да правя след 12. клас?“
За някои млади хора отговорът изглежда ясен. Те отдавна знаят какво искат да учат и към каква професия да се насочат. Други се колебаят между няколко специалности, а трети все още нямат представа какво би било подходящо за тях.
И това е напълно естествено.
На 18 или 19 години човек все още открива своите интереси, способности, ценности и амбиции. В същото време от него се очаква да вземе решение, което може да повлияе на следващите години от живота му.
Но как да избереш професионална посока, ако все още не познаваш достатъчно добре себе си?
Защо изборът след 12. клас е толкова труден?
Днешните зрелостници имат достъп до повече информация и образователни възможности от всякога. Могат да кандидатстват в университети в България и чужбина, да избират между традиционни и нови специалности, да се развиват в професии, които само преди десетилетие не са съществували в сегашния си вид.
На пръв поглед това изглежда като огромно предимство.
Но колкото повече възможности има, толкова по-трудно понякога става решението.
Към това се добавят очакванията на родителите, мнението на приятелите, популярността на определени професии, информацията в социалните мрежи и страхът от грешен избор.
Някои зрелостници избират специалност, защото приятелите им са се насочили към нея. Други се водят от престижа на университета или от представата, че дадена професия гарантира високи доходи. Трети следват семейната традиция, без да са сигурни, че тя съответства на собствените им интереси.
Така изборът може да се превърне в опит да отговориш на чуждите очаквания, вместо да откриеш собствената си посока.
Преди да избереш какво да учиш, разбери кой си
Една от най-често срещаните грешки при избора на образование е да започнем директно с въпроса: „Коя специалност да запиша?“
Всъщност преди него стоят няколко много по-важни въпроса:
- Какво ми е интересно и защо?
- В какво съм добър?
- Кои дейности ми носят удовлетворение?
- Какво ме мотивира да полагам усилия?
- Какви са моите ценности и приоритети?
- В каква среда бих се чувствал добре?
- Какво бих искал да постигна чрез работата си?
Отговорите невинаги са очевидни.
Например добрите оценки по математика не означават непременно, че ученикът ще бъде щастлив като инженер или програмист. Интересът към биологията не означава автоматично, че медицината е най-подходящият избор. А умението да общуваш с хора не е достатъчно само по себе си, за да определиш конкретна професия.
Училищните оценки показват част от способностите на ученика, но не разкриват цялостния му потенциал.
За да бъде изборът осъзнат, е необходимо да се разгледат интересите, личностните характеристики, уменията, ценностите и мотивацията на младия човек.
Именно тук кариерното ориентиране има съществена роля.
Какво всъщност представлява кариерното ориентиране?
Кариерното ориентиране не е тест, който дава готов отговор на въпроса „Какъв да стана?“.
То е процес на себепознание, проучване и вземане на решения, чрез който младият човек постепенно изгражда по-ясна представа за своите възможности и професионални интереси.
В рамките на професионалното кариерно консултиране могат да се използват специализирани въпросници за интереси и личностни характеристики, упражнения за самооценка, индивидуални разговори и анализ на образователни и професионални алтернативи.
Но най-важната част не е самият инструмент, а разговорът и осмислянето на резултатите.
Един въпросник може да покаже определени предпочитания. Той обаче не може да вземе решение вместо зрелостника, нито да предскаже с абсолютна сигурност в коя професия ще бъде успешен.
Целта на кариерното консултиране не е да постави младия човек в определена професионална категория, а да му помогне да разбере себе си и да направи информиран избор.
Интереси, способности и ценности – защо е важно да ги разграничаваме?
Често използваме изразите „Харесва ми“, „Добър съм в това“ и „Искам да се занимавам с това“, сякаш означават едно и също.
Всъщност между тях има съществени разлики.
Интересите показват кои дейности, теми и области привличат вниманието ни.
Способностите и уменията показват какво умеем да правим добре и какво можем да развиваме чрез обучение и практика.
Ценностите отразяват какво е важно за нас – сигурност, независимост, творчество, признание, възможност да помагаме на другите, финансова стабилност или баланс между професионалния и личния живот.
Например един зрелостник може да има отлични аналитични способности, но да предпочита професия, която включва повече общуване с хора. Друг може да проявява силен интерес към изкуството, но да държи на предвидима работна среда и стабилни доходи.
Тези особености не се изключват взаимно. Те трябва да бъдат разгледани заедно, за да се открият подходящи професионални възможности.
Добрата кариерна посока обикновено се намира там, където интересите, способностите, ценностите и реалните възможности за развитие се срещат.
Професията не е просто престиж или заплата
Когато младите хора обсъждат бъдещето си, разговорът често се насочва към професии с високи доходи, престижни университети или специалности, за които се смята, че са перспективни.
Разбира се, финансовата стабилност и възможностите за професионална реализация са важни критерии.
Но те не са единствените.
Зад всяка професия стои определено ежедневие – задачи, отговорности, работна среда, начин на общуване, натоварване и възможности за развитие.
Едно е да харесваш представата за дадена професия. Съвсем друго е да познаваш реалността на работата в нея.
Затова зрелостниците имат нужда не само от информация за университетските специалности, но и от реалистична представа за професиите, към които те могат да ги отведат.
Разговорите с професионалисти, посещенията на университетски събития, стажовете, доброволческите инициативи и практическите преживявания могат да бъдат изключително полезни.
Понякога един разговор с човек, който упражнява дадена професия, може да даде повече яснота от десетки прочетени описания на специалности.
А ако все още не знам какво искам?
Може би най-важното послание към зрелостниците е, че липсата на категоричен отговор не означава липса на потенциал или амбиция.
Някои млади хора откриват своите интереси рано. Други имат нужда от повече време, информация и опит.
Това, че един ученик все още не знае какво иска да учи, не означава, че не се интересува от бъдещето си.
Понякога той просто не познава достатъчно добре възможностите пред себе си. Понякога има много интереси и му е трудно да избере. А понякога се страхува, че решението му няма да бъде одобрено от хората, чието мнение е важно за него.
В подобни ситуации най-полезният подход не е да се настоява за незабавен отговор, а да се създадат условия за проучване, разговор и осмисляне.
Яснотата не винаги предхожда действието. Често тя идва именно чрез проучването и опита.
Кога е най-подходящият момент за кариерно ориентиране?
Много семейства започват да мислят сериозно за избора на специалност едва в 12. клас, когато сроковете за кандидатстване наближават.
Но кариерното ориентиране е най-полезно, когато започне по-рано и се развива постепенно.
Още в 9. и 10. клас учениците могат да изследват своите интереси, да опознават различни професии и да участват в дейности, които им помагат да откриват силните си страни.
В 11. клас вече могат да започнат по-целенасочено проучване на образователните възможности.
А в 12. клас фокусът естествено се измества към конкретните решения – специалности, университети, кандидатстване и подготовка за следващия етап.
Разбира се, никога не е твърде късно да започнеш. Дори няколко добре структурирани срещи за кариерно консултиране могат да помогнат на зрелостника да подреди информацията, да сравни алтернативите и да формулира следващите си стъпки.
Изборът след 12. клас е начало, а не окончателна присъда
Една от причините младите хора да изпитват толкова голямо напрежение е убеждението, че трябва да изберат професия за цял живот.
Но професионалното развитие днес все по-рядко следва един-единствен, предварително начертан път.
Хората надграждат квалификациите си, променят професионалната си посока, усвояват нови умения и откриват възможности, които не са съществували в момента на първоначалния им избор.
Това не означава, че решението след 12. клас е маловажно. Напротив – то заслужава внимание, време и сериозно проучване.
Но не е необходимо да бъде възприемано като необратимо.
На 18 години не е нужно да знаеш какво ще работиш през целия си живот. Важно е да знаеш защо избираш следващата си стъпка.
Бъдещето започва със себепознание
Кариерното ориентиране не обещава, че всеки избор ще бъде безпогрешен. То не гарантира професионален успех и не предлага универсална формула за щастлива кариера.
Но дава нещо изключително ценно – възможност младият човек да взема решения с повече яснота, увереност и отговорност.
Защото най-добрият избор не е непременно най-популярната специалност, най-престижният университет или професията с най-високо възнаграждение.
Най-добрият избор е този, който е добре обмислен, съобразен с личността на зрелостника и подкрепен с реалистична информация за възможностите пред него.
Преди да решиш къде ще учиш, помисли какво искаш да учиш. А преди да решиш какво искаш да учиш, отдели време да опознаеш себе си.
Защото бъдещето не започва с попълването на документите за кандидатстване.
То започва с въпроса: „Кой съм аз и в каква посока искам да се развивам?“
Очаквайте във втората статия:
„Първо специалността, после университетът, градът и държавата – защо последователността има значение?“
Ще разгледаме защо толкова много зрелостници започват избора си от желаната дестинация или престижния университет и как да подредят критериите си, така че да изберат образование, което действително отговаря на техните цели.
Предстои ви избор на специалност и университет?
Аз съм Елена Гигова, кариерен консултант в София. Помагам на зрелостници и техните родители да направят информиран и уверен избор на специалност и университет, съобразен с интересите, способностите и целите на младия човек.
Работя присъствено в София и онлайн с кандидат-студенти и родители от цяла България и чужбина.
Не оставяйте избора за последния момент! Свържете се с мен и запазете час за индивидуална кариерна консултация.